ЧетенетоНевъзможно

ТОП 10 книги за 2025 година

топ 10класацияпрепоръкифентъзинаучна фантастикалюбими книги 2025

Моите 10 любими книги за 2025-а, от Тъмницолазът Карл до Стайнбек. Кои заглавия ме спечелиха, кои за малко не влязоха и защо класацията изобщо е невъзможна.

Има ли други, които не усетиха кога мина целият януари? Цял месец се каня да направя тази класация, а ето че едва сега сядам да я напиша. Здравейте, невъзможни читатели.

Преди да започнем, един голям дисклеймър. Това не са „най-добрите книги на 2025-а" по някакъв обективен критерий. Това са книгите, които мен ме зарадваха най-много. Хванете 10 различни човека, които са чели същите заглавия, и ще получите 10 различни класации. Така че приемете моята като покана за спор, не като присъда.

🎥 Предпочиташ да гледаш? Ето цялото видео в YouTube, там говоря за всяка книга малко по-надълго (и малко по-несвързано).

Първо, почетните споменавания

Някои страхотни книги останаха точно извън десятката. Представете си колко силен е топ 10, щом тези не влязоха:

  • Кръв над светъл пристан (М. Л. Уанг), първата ми среща с тази авторка и страхотно начало. Останах много доволен. Силна препоръка.
  • Дарт Плегиъс (Star Wars), първата и единствена книга от вселената на „Междузвездни войни", която съм чел. Вече си купих още две. Необичайно четиво, което дава изненадваща дълбочина на философията на тъмната страна.
  • Нефритен град (Фонда Лий, изд. Колибри), дългоочакваната сага за зелената кост, която международният BookTube обожава. Първата книга полага солидна основа. Единствената критика, която остана в съзнанието ми: твърде много прилича на „Кръстникът".
  • Ние сме легион (Денис Тейлър), лека, приятна, нестандартна научна фантастика.
  • А също Бьорнстад (Бакман), Домът на слънцата и На изток от рая (Стайнбек, за когото ще си говорим пак по-долу).

Хайде сега да скачаме в класацията, защото иначе ще си я караме до утре.

10. Арканум Необуздан — Брандън Сандерсън

Това красиво нещо с позлатени буквички стоеше с години на лавицата ми и все не стигах до него. Най-накрая отключих тази важна тухла от Космера, страшно много информация, страшно много ключови детайли. Няма как да разберете някои основни неща за Космера без нея (или ги разбирате частично).

Естествено, трябва да сте чели доста други неща преди това. Ако ви е нужен ред на четене, имам цяло видео за реда на четене на Космера.

9. Злост — Джон Гуин

Първият ми досег с Джон Гуин, първа книга от „Преданите и презрените". И ето я книгата, която най-лесно би изпаднала от всяка топ 10 класация: това е сред първите творби на автора, малко по-аматьорска, малко наивна. Прекалил е с гледните точки. Имената са объркващи, хиляди кралства и локации, трудно е да следиш кой къде е.

Мога да изреждам недостатъци цял ден. Простичката истина обаче е, че го прочетох с огромен кеф. Носталгия по класическото фентъзи, плюс точно всички тропи, които обичам, на едно място. Нямам логично обяснение защо ми хареса толкова и това е окей.

8. Стражите, стражите! — Тери Пратчет

Чел съм доста от Светът на диска, но някак не бях стигнал до Стражите, което е странно, защото това е най-препоръчваната поредица от целия свят. Ако четете Пратчет и по някаква причина сте я пропуснали: побързайте. Много силно начало.

А ако изобщо не сте чели Пратчет (има и такива хора, предполагам), той не е за всеки. Има много специфично чувство за хумор и една дълбочина, която не се усеща веднага. Дайте му шанс с няколко книги. Ако не харесате Стражите, опитайте вещиците. Ако и тях не, пробвайте поредицата за Смърт. И ако накрая пак не става… е, четенето е невъзможно.

7. Сянката на боговете — Джон Гуин

Да, пак Джон Гуин. В Discord-а постоянно се шегуват, че сме създали секта около него. И честно, не са далеч от истината. Отлагах тази книга, отлагах я, и накрая я прочетох веднага след „Злост".

Съвсем различно изживяване, и в същото време абсолютно същото. Тежки викингски мотиви: дървото на живота, гарвани, великани, стени от щитове. Но е много по-майсторски написана, чете се по-лесно, гледните точки са намалени. Огромно израстване на автора. Накратко за историята: 300 години след като боговете са измрели, наследниците им с „нечиста кръв" са поробени и контролирани с нашийници. Динамична, кървава, страхотна. Единствената ми критика: нещата стават откачени твърде бързо, без да се усеща съвсем заслужено.

6. Левиатан се пробужда — Джеймс С. А. Кори

Препрочит за мен, и се чудех дали изобщо да я слагам. Но „Експанзията" е една от любимите ми поредици, така че ето я на шесто място.

Това, което я прави специална: никаква Star Trek магия. Всичко се подчинява на физиката. Историята е една стъпка в бъдещето: колонизирали сме Марс и пояса, но още не сме се пръснали из космоса. И въпреки че вече не сме само на една планета, продължаваме да се избиваме помежду си, само че вече на ниво планети. Земята е разглезена, Марс е сплотено военно общество, а поясните вършат мръсната работа и трупат негодувание. Мога да говоря с часове защо е велико. Спирам дотук.

5. Мечът на Кайген — М. Л. Уанг

Страхотна история, фокусирана върху главната героиня, майка, попаднала в брак по задължение в един влиятелен род. Проследяваме майчински чувства, отношения със семейството, един студен (в буквален и преносен смисъл) съпруг с изненадваща арка. Красив свят, страхотна магическа система.

Лекото ми разочарование: първите 200 страници са сериозен инфодъмпинг, а финалът се проточва прекалено след кулминацията. Точно това я държи извън топ 3. Но я оценявам високо, и да, същата авторка като „Кръв над светъл пристан".

4. Моите приятели — Фредрик Бакман

Прясно излязла и някак различна от всичко друго, което съм чел на Бакман. Той е автор, който въздейства емоционално като малцина, без задължителния „грабващ" премис на Стивън Кинг, просто чрез самото повествование. „Моите приятели" е нещо средно между тежката драма на „Бьорнстад" и хумора на по-леките му книги: докосва те, разсмива те, и накрая те оставя странно опустошен (в добрия смисъл).

Спокойно можеше да е в топ 3. Държа я на четвърто само заради личното ми предпочитание към по-леки неща. Ако търсите емоции и не се плашите от неприятните, скачайте смело.

3. Волята на мнозина — Джеймс Айлингтън

Не знам как да опиша тази книга, честно. Едно момче търси отмъщение към цялата Йерархия и се вплита в редиците ѝ, за да я срине отвътре. Влиза в академия, познати тропи, но направени толкова динамично, че в нито един момент не ми омръзна. Започва да намира приятели, които после ще трябва да предаде, и постоянно се чудиш дали ще се пречупи.

И финалът? Отвратителен. В най-добрия смисъл на думата, кара те да псуваш, че следващата още не е излязла. Разкрива нещо голямо и същевременно отваря 1000 нови въпроса. Играта тотално се промени. Абсолютен топ.

2. Тъмницолазът Карл — Мат Диниман

Подходих скептично. RPG жанр, в който героите си имат инвентар, оръжия, мана точки и health поушъни? Имах смесени чувства. А после тази първа книга се оказа уникално добра.

Един човек излиза по боксерки да гони котката си, и изведнъж всички сгради по планетата се сплескват надолу. Тези отвън оцеляват; предлагат им да влязат в подземие с 18 нива. Карл е премръзнал по гащи и няма голям избор. Така започва космическо извънземно риалити, в което постепенно се разгръщат политически интриги на сериозно ниво. Хуморът грабва моментално, авторът очевидно знае точно какво прави. Снощи довърших втората книга на един дъх. Има и котка, важен герой, така че ако мразите котки, може и да не ви допадне толкова.

📚 Чети заедно с нас: присъедини се към невъзможната общност.

1. За мишките и хората — Джон Стайнбек

На първо място стои нещо, което вероятно никога няма да предположите.

Миналата година открих Стайнбек и изчетох няколко негови неща. „За мишките и хората" беше първото, кратка творба, която слушах като аудиокнига в Storytel, уникално добре озвучена, и просто ме застреля. Майсторски въздейства на емоционално ниво.

Тук ще вметна едно любопитно наблюдение: при аудиокнигите изпълнението може да наклони везните напълно, да съсипе книгата или тотално да те спечели. Бих я прочел и на хартия, само за да видя как ще ми въздейства без външното изпълнение. Но както и да я приемете, прочетете я. Кратка е. Направете си своите изводи.

А вашите?

Това беше моят топ 10 (плюс почетните). Любопитно ми е, кои са вашите три за миналата година? Знам, че много от вас сте чели доста от тези заглавия, така че споделете: коя книга трябваше да е много по-нагоре и коя според вас няма място тук? Всякакви книжни дискусии са добре дошли, както винаги.


Искаш да си от бандата? Ако станеш Невъзможен читател в Patreon, получаваш достъп до затворения ни Discord сървър и участваш в месечната томбола за книга на месеца. А ако предпочиташ просто да подкрепиш канала: линковете към книгите по-горе са Ozone affiliate линкове, не ти струват нищо отгоре, а на нас помагат много.

Нова в „Невъзможно"? Виж какво представляват Невъзможните ревюта или прочети пълното Невъзможно ревю на „Империята на вампира".

Четенето е невъзможно, и въпреки това вижте колко страхотни книги прочетохме за една година. До следващия път.